Празник на приемствеността

Още древни времена хората са почитали жената майка. Във всички древни религии в това число и тракийската Бендида. Древните представители на човешкия род са почитали Богинята-майка. Тя се явявала като майка всички богове и от там на хората. За това говорят намерините при археологически разкопки глинени статуетки от праисторическия период на човечеството, които в повечето случаи представляват фигури на жени.
Освен Богинята-майка развитите древни общества отдавали уважение и на богинята на брака и семейството. Такива в Древна Гърция и Рим са богините Хера и Юнона. Към тях можем да прибавим и славянската Лада. Тези семейни ценностти съвпътстващи родилните обичаи остават незасегнати дори от новата религия – християнската. По това време християнството е една от новите религии, на които е съдено да променят света.

Знак на приемственост между античната традиция и християнстиянската ценностна система е възникналия култ към Богородица, който е възприет от повечето древни и съвременни народи. Тя според народните вярвания е покровителка на християнското семейство.
Нейни представителки на земята са жените, които помагат при появата на новия живот. Това са тъй наречените баби-акушерки.
Тези баби са сред най-почитаните жени в дадено селище. Ако в даденото населено място няма акешерки, то се почита свекървата. Тези баби освен акушерски способности те са притежавали и лечителски умения. Поради това народът им е отредил отделен ден в традиционния календар. Той се нарича Бабинден и принадлежи към групата на неканоничните празници характерни за българския народен календар.
На техния празник бабите се занимават и с лечение. На него ден бабите-акушерки лекуват деца едномесци. Това са деца, които са родени в един месец независимо, чегодината на тяхното раждане може да не е еднаква. Обикновено това лечение бабата лекува на самия праг на къщатата. Къщният праг е свещенно и сакрално място. Той е свързан с дома и с домашното огнище. Поради това прагът заема такова важно място в народната митология.
На този ден бабата приготвя отвара от повторка. Това е отвара от цветовете на повторно цъфнали плодни дървета.
На Бабинден местната баба-акушерка кани своите гости, които са предимно жени. Мъже на това събиране не пресъстват. Единствения представител на мъжкия пол е музиканта, който свири, но той няма думата. На празничната трапеза присъства обикновено варена кокошка, обреден хляб, люти чушки, ракия и вино. След солидната почерпка жените водят бабата към реката, където я къпят против нейната воля.
До реката и обратно бабата я возят в кола. Но са регистрирани и случаи, в които бабата е носена в кош.
Наличето на такъв празник нашата празнично-обредна система показва уважението на народа към жената. Най-вече към тая жена, която взема дейно участие, чрез своите си умения в появата на новия живот. По този начин не само младите майки, но и техните семейства оказват на опитните баби.